В Благоевград случаят около смъртта на 16-годишното момиче Ивана продължава да

„Удобна амнезия“: Проговори и майката на абитуриента Методи Симеонов за злополучния купон в Благоевград

В Благоевград казусът към гибелта на 16-годишното момиче Ивана продължава да се развива под мощен публичен и медиен напън. Пред Съдебната палата се организира митинг с апел за цялостно изясняване на събитията към нещастието, съобщи кореспондент SafeNews.

Сред присъстващите бе и Николай Попов – бащата на Сияна, който се включи в публичното неодобрение и поддържа настояванията за повече изясненост и отговорност от институциите.

В центъра на вниманието остава и държанието на един от участниците в събитията – студентът Александър Георгиев, против който има повдигнато обвиняване

Интересен публичен подробност, който в допълнение ускорява полемиката към случая, е фактът, че преди към година той обществено се е включи в начинания и диалози, ориентирани против използването на опиати и за предварителна защита измежду младежите.

Александър приказва пред БНР против дрогата

Тази детайлност, сложена на фона на актуалните обвинявания и събраните цифрови материали по случая, поражда спомагателни въпроси в публичното пространство, в това число и за подтекста на събитията в нощта на случая.

Проговори и майката на зрелостника Методи Симеонов

Той също е участвал на злощастния ваучър в кв. „ Струмско “, когато почина 16-годишната Ивана след рухване от прозорец. Зад постройката пък в тежко положение бе открит младежът Димитър, който също е паднал от жилището.

Четвъртият участник бе зрелостникът Методи Симеонов, който си е тръгнал към 22 ч., само че след това отново се върнал.

Ето какво показа майката му Росица Симеонова в персоналния си профил във Facebook:

Нямам сили, унищожена съм, само че взех решение и аз да пиша тук, макар че не считам, че тук е най-правилното място за това. Но виждам по какъв начин дни наред се изливат реки от помии против детето ми и моето семейство.

Не упреквам никого за случилото се! Обвинявам единствено себе се и брачна половинка си! Двамата сме отговорни, че не сме забелязали смяната, че сме се доверили прекомерно на сина си. Да, той е направил неверен избор, само че ВИНАТА ЗА ТОЗИ НЕГОВ ИЗБОР Е НАША! Изказвам своите най-искрени съболезнования към родителите, околните и приятелите на Ивана. Това не трябваше да се случва!

Обръщам се към родителите на Ивана.

Децата ни бяха другари, имаха общ план, в които работеха отдадено с цялото си сърце. Ивана плачеше за него, когато ги изпращаха от учебното заведение и през сълзи го молеше всеки ден да върви да се виждат. Умни и интелигентни деца. Но не са безгрешни. Подлъгали са се, само че НИЕ сме ВИНОВНИ. Който е непогрешим, дано пръв хвърли камък върху нас, върху мен и брачна половинка ми. Може и въже да откри за нас, има задоволително дървета в този град…

Обвинявате ни, че се крием. Не, не се крием, изчакваме да изживеете тъгата си, изчакваме да намалее и нашата болежка. Защото при такава огромна болежка, добре е думите да не бързат. Защото може да се кажат доста неща под мощната страст и да се наранят хора, които не го заслужават. Ние в ролята на съдници няма да влизаме. Ние съдим единствено и само себе си.

Обвинявате Методи, че не помни. Да, той е направил неверния избор да сложи някакво картонче с LSD под езика си. И към този момент седмица си заплаща цената за това. Плаща я и с голяма надценка, която му начислява публичното мнение по обществените мрежи. И ще я заплаща цялостен живот. Методи е разказал всичко в полицията. А някой има ли концепция по какъв начин са се държали проверяващите с него? Понеже доста хора сякаш всичко знаят. Но и тази болежка ще запазим отново единствено за себе си.

Къде желаете да опише още?

В обществените мрежи ли? Няма по какъв начин да опише нещо, което не е видял. Искате да има отговорен, само че отговорните сме ние, не са тези деца. Те са жертви на нас и това болно общество.

Сега се обръщам към ВСИЧКИ, които търсите сензация, пишете и доста погрешни неща в обществените мрежи, а някои са откровени неистини и измислици. Измисляте и даже разследвате, раздавате присъди. Методи си е тръгнал, някак си е съумял да се събере, другояче можеше и той да е долу на плочките. Тогава щяхте ли да сте по-спокойни? Нямаше кого да обвинявате.

Обвинявате го, че е жив

Изливате цялата тази лавина от мръсотия против него. Но той още е дете. Това, че е навършил 18 години, не го прави доста зрял. Много деца в тази възраст бъркат, подлъгват се и ние като родители би трябвало да сме до тях, с цел да ги насочим по верния път. Ние някъде се разминахме със сина си.

Не мислете, че всеки ден не сме говорили, че не трябва до протяга ръка към дрогата. Ние сме естествени хора, хора, които обаче не са „ богаташи, които имат връзки “, богати бяхме до момента със фамилията си, с околните и приятелите си. Сега нищо няма да е същото. Да, животът ни дава втори късмет. Опитваме се със брачна половинка си да съхраним първо психологичното здраве на сина си, само че е доста мъчно, тъй като тези, които живеят в обществените мрежи, всеки ден го раздират парче по парче.

Борим се все пак, редуваме се да не го оставяме самичък, с цел да не пропадне напълно и да има още една покруса.

Ако се случи, ще дойдете ли на бдението? А кого ще обвинявате? Всички ние сме отговорни за нещастието, разиграла се там.

ОБВИНЯВАТЕ МЕТОДИ, че е минал по килима – аз му споделих да мине.

Той го направи, въпреки че бе облян в сълзи. Сълзи за Ивана, тъй като тя щеше да желае от него да мине, с цел да го гледа. Не искаше да върви на бала. БЛАГОДАРЯ на съучениците му, на техните родители, които го поддържаха и го убедиха да отиде с тях, с цел да го измъкнат най-малко за малко от тази дупка. БЛАГОДАРЯ и на учителите, които му оказаха поддръжка.

Психологът го поучава да излиза, да се среща с хора, с цел да прескочи, с цел да се запази, доколкото може. Иначе знаем какво може да последва. А по какъв начин да излезе, откакто е апетитен с пръст, че е жив?!

Всички вие, които пишете в обществените мрежи, МОЛЯ Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС) единствено за едно – огледайте се към себе си, вижте децата си, говорете с тях, само че допускайте нашата неточност.

Оставете съда и прокуратурата да си свършат работата – в случай че има отговорен, да си понесе наказването.

Пак ще го кажа – най-големите виновници сме ние, родителите!

АЗ СВЕЖДАМ ГЛАВА! Но съм майка и ще продължа да се боря детето ми да прескочи тази бездна и да се пребори с всичко, което се излива против него, с цел да продължи. Свикнах с цялата гнус, която се лее от анонимни профили, само че ме боли, когато идва и от хора, които са изпитали болежка като нашата. Боли ме и от вербалната експанзия на родителите и околните на Ивана, която с Методи впечатли феновете през април с постановката, в която двамата играха един до друг.

Отново се обръщам към родителите на Ивана. Когато сте подготвени да разговаряте, със брачна половинка ми сме отсреща, само че не в обществените мрежи. Методи също е подготвен да събере сили, с цел да Ви опише какво е видял.

Още един път – ИСКРЕНИ СЪБОЛЕЗНОВАНИЯ НА СЕМЕЙСТВОТО НА ИВАНА!

ПОЧИВАЙ В МИР, ИВАНА!

Не чета мнения от анонимни профили. Прикачвам и „ щастливия зрелостник “, който мина по килим.

Когато едно 16-годишно момиче си отиде от този свят при нелепи, злокобни и към момента забулени в тайнственост условия, чакаме цялата държавна машина, цялото общество и цялата журналистическа колегия да се вдигнат на крайник, с цел да раздерат пелената на лъжата.

И тъкмо по тази причина мълчанието към обособени елементи от случилото се поражда още повече въпроси и напрежение

В обществените мрежи хората не крият болката и гнева си — пишат за двойни стандарти, за неуместни истини и за това, че „ когато истината зависи от това кой си, тя към този момент не е истина “. Други мнения са още по-сурови:

„ Децата не би трябвало да стават заложници на ничия известност. Никога. “

Общественият отзив пораства с всеки минал ден, а казусът продължава да виси сред болката на едно семейство, въпросите на хората и мълчанието на институциите, които към този момент не дават цялостните отговори, които се чакат.